Надежда Радулова е позната на читателската публика най-вече като авторка на поезия и кратка проза. Дълго отлаганата публикация на това изследване я разкрива в нова светлина. Като въвежда схващането за палимпсест през различни перспективи – през средновековната му употреба като технология, през преосмислянето му в трудовете на Жерар Женет и най-сетне през впечатляваща съпоставка между палимпсест и меланхолия – Радулова […]
Мястото е свободно
*** Поглед назад към двадесет изгубени години ето тук бяха складове тук растяха магарешки тръни оттук минаваше трамвай ето там почиват костите на моето куче върху този стълб падаха светкавици вероятно имаше и по-добри възможности но от тази позиция наблюдавахме затъмнението, кометата, метеоритния дъжд краят не настъпи тогава, но кой твърди, че сме се отдалечили от края? ако можех да […]
Какво знаем за сексуалното?
Психоаналитичната разработка на въпроса за жената, женската сексуалност и наслада е work in progress 3а Жизел Шабудез. Централно място в тази книга заема въпросът за кастрацията, основно понятие на психоанализата, разгледано през призмата на „лежащата под психичното естествена, биологична скала“ (Фройд). В тази логика детумесценцията е биологичен корелат на реалното сексуално прекъсване, а кастрацията се очертава като една възможност за […]
В безмълвната зима. 1963
Дисидент във физиката и в политиката, изобретателен и артистичен бунтар, оставил след себе си ярка следа от публични предизвикателства, Стефан Маринов е и поет, който съчетава една съзнателно търсена класична поетика с непонасящо идеологически клишета мислене. „В безмълвната зима“ е писана през 1963 година, когато страхът от ядрен конфликт е в най-острата си фаза. Централно място в поемата заема библейската […]
:беше…
ВБВ е просто име {съкращение}. „:беше…“ е книга за миналото, прехода и за неравната борба със себе си, в която се преплитат социалното (понякога политическо), индивидуалното (понякога личностно) и природното (понякога културно). Това е последната част от серията за времето, започнала с „Е:то.“ (2000) и продължила чрез „Ще:“ (2011), но трилогията няма как да приключи, докато не остане от миналото нищо.
Поема за големия затвор. 1965
Известен най-вече като политически дисидент и неортодоксален физик, Стефан Маринов (1931 – 1997) е и поет, пребродил в стиховете си ада, чистилището и изгубените райове на своята епоха, която все по-застрашително напомня за нашата. Той пише стихове на няколко езика, както често в тях заплита гласовете на различни лирически персонажи. От убийствена сатира до философска рефлексия, от състрадание до самоирония, […]
Градина на ръба
Погледът на Стамена към света е ясен и деликатен. Нейните стихотворения притежават висока различителна способност и същевременно представят почувстваните срещи и раздели с топлота и такт. И обещания, които се сбъдват пред очите ни. Марин Бодаков Градина на ръба, поезия на ръба: една метафора полита, и ти след нея. Дебют за приветствие и запомняне. Йорданка Белева „Градина на ръба“ е […]
Готически песни
Играта с инфантилното, умението да се преобръщат видимостите на света, способността да се очуднява прозаичната преднамереност на бита и житейските ситуации са все различни лица на един неуморим поглед, който умее да разсича света на фрагменти, след което да ги събира в неподозирани, подвижни и стъписващи в хрумванията си комбинации. Гергина Кръстева „Готически песни“ е книга, която празнува автентичността на […]
Засечка
*** отлични организационни способности да научи правилата да извади фигурите да подреди дъската да отстъпи място на играчите
Седмият жест II
Седмият жест II е продължение на емблематичната книга на Цветанка Еленкова Седмият жест, излязла през 2005 г. и имаща три издания в чужбина: Сърбия (2009), Англия (2011) и Франция (2017). Това е книга със 77 плюс 7 поетични фрагмента, част от общо 365-те писани в продължение на една година, през 2003. Те се четат във вида, в който са възникнали […]
Момичето и сандъчето
На пръв поглед, читателят ще предположи, че в тази книга става дума за един далечен свят, където житейските проблеми са коренно различни, но светът на Салуа Аммарин е наситен с човешки образи, принадлежащи на съвременния гражданин, където и да се намира на тази земя. Размислите и събитията, които ги провокират, са наситени с романтизъм и до голяма степен с позабравен […]
Любовен речник
Иван Христов е роден през 1978 г. Автор е на стихосбирките „Сбогом, деветнайсти век“ (носител на наградата за най-добър поетичен дебют от Националния конкурс „Южна пролет“ 2002 г.) и „Бдин“ (носител на националната литературна награда „Светлоструй“, 2006 г., през 2015 г. „Бдин“ излиза на турски език), както и на академичната монография „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ (2009). Участвал е […]
Кражбите зачестиха
СТЕНА БЕЗ ФОКУСНА ТОЧКА върху счупен прозорец пада кадифено перде раят беше градина с висока ограда, а не безкрайно поле
Видеоигрите. Опасната муза
Видеоигрите като художествен феномен вече повече от две десетилетия са предмет на теоретични изследвания. В България през тези години започнаха да се появяват магистърски програми, докторски дисертации, както и публикации в академични издания. Все пак струва ни се, че това е първото мащабно издание, занимаващо се с тази вече не толкова нова област. То е плод на общуването, обмена на […]
Към историята на българската сатира от втората половина на ХХ век
Плод на многогодишни усилия, изследването на сатирата в тази книга успява да покаже едно пропускано, изтласкано, потискано лице на човека и човешкото достойнство, от което днес има нужда не по-малко – а може би и повече – отколкото преди началото на прехода. Посветеността, с която Росица Димчева разглежда творчеството на Радой Ралин, Емил Манов, Иван Радоев, Константин Павлов, Станислав Стратиев […]
Виртуалният човек. Опит върху фантоматиката
Как се вписва човешкото в недрата на машината и по какъв начин техническите параметри картографират литературните сюжети? Отговор на тези въпроси може да бъде потърсен в традицията на една концепция, която изкуството и науката продължават да възприемат телеологично – като обещание и заплаха на самото бъдеще. Да се мисли фантоматичното като тяло и тялото като фантоматичност – това е залогът […]
Бог с машина. Изваждане на човека (от романтизма до трансхуманизма)
„Бог с машина“ е плод на 40 години работа и предлага паралаксен поглед – утопичен и антиутопичен – към проблема за човека през двестагодишната история (литературна, а след това в киното и видеоигрите) на изкуственото същество. Човекът е дефиниран като парадокс, формулиран по следните два начина: Човекът е съществото, което иска да бъде човек. Човекът е съществото, което не иска […]
Срещучовешкото. Антиутопичният жанр в литературата през ХХ век
Чавдар Парушев разглежда антиутопията като литературно произведение, което размишлява върху невъзможността за съчетаване на субект и държава, без едното да заличава другото. Тази невъзможност е равнозначна на криза във възможността да се произвежда смисъл в понятието „човек“. В своя анализ на антиутопията като жанр Парушев не забравя за извънлитературните контексти, изследвайки примери като странното преливане на литературния (анти)утопизъм в гротесковия […]