Надежда Радулова е позната на читателската публика най-вече като авторка на поезия и кратка проза. Дълго отлаганата публикация на това изследване я разкрива в нова светлина. Като въвежда схващането за палимпсест през различни перспективи – през средновековната му употреба като технология, през преосмислянето му в трудовете на Жерар Женет и най-сетне през впечатляваща съпоставка между палимпсест и меланхолия – Радулова предлага завладяващ разказ за три легендарни женски фигури на европейския модернизъм. Лилия Трифонова
Палимпсестът е странен феномен на Средновековието: за да се използва повторно, изписаният пергамент се изстъргва, избелва и после върху него се пише отново. Заличеният текст обаче никога не изчезва напълно. Рано или късно „прозира“. Появяват се начини да бъде разчетен. Заради всичко това понятието палимпсест се превръща в гигантска метафора – в историята, медиевистиката, литературознанието, дори в психоанализата. Книгата на Надежда Радулова се обръща към тази метафора, за да ни предложи едно щастливо съчетание на теория, история и смел прочит на познати и не толкова познати авторки и текстове. Биляна Курташева
Съчетавайки ерудицията с елегантността на стила, Радулова ни показва как линеарните режими на историите могат да прераснат в многопластови сюжети, правите линии да станат криволичещи меандри и заличеното, изгубено, невидимо писмо да оживее отново. Франческа Земярска
Надежда Радулова е доктор по теория и история на литературата (СУ „Св. Климент Охридски“). Пише, редактира, превежда поезия и проза от английски език, преподава. Авторка е на 6 стихосбирки, между които награждаваните „Алби“ (2000), „Когато заспят“ (2015) и „Малкият свят, големият свят“ (2020), както и на романа „Тук живее Йожи“ (2023). Радулова е носителка на наградите за поезия „Иван Николов“ и „Николай Кънчев“, както и на наградата за литературен превод на Съюза на преводачите в България и наградата за превод от английски език „Кръстан Дянков“.