Плод на многогодишни усилия, изследването на сатирата в тази книга успява да покаже едно пропускано, изтласкано, потискано лице на човека и човешкото достойнство, от което днес има нужда не по-малко – а може би и повече – отколкото преди началото на прехода. Посветеността, с която Росица Димчева разглежда творчеството на Радой Ралин, Емил Манов, Иван Радоев, Константин Павлов, Станислав Стратиев и Борис Христов, едва ли има аналог в съвременното ни литературознание. Като се вземат предвид и литературните анкети, които Димчева е провеждала с авторите, лесно става ясно, че монографията е свидетелство за една епоха, каквото оттук насетне няма да е възможно да се направи. Съчетавайки психологически, социологически, исторически, херменевтически и други подходи, изследователката съвестно и всеотдайно представя едни от най-задълбочените и заедно с това най-достъпно написаните страници върху тези знакови творци, а отвъд конкретните творци и върху някои от най-болезнените проблеми на обществото ни.
Дарин Тенев
Със своето изследване на сатирата Росица Димчева проследява конфликта между една неудовлетворителна действителност и повелите на една висока духовност, като с особена проникновеност авторката изявява друг рядко изследван аспект на българската литература, особено що се отнася до втората половина на XX век – мистичното, отнасящото се до вечните загадки на живота и смъртта, философското докосване до неизповедимото.
Миглена Николчина