Известен най-вече като политически дисидент и неортодоксален физик, Стефан Маринов (1931 – 1997) е и поет, пребродил в стиховете си ада, чистилището и изгубените райове на своята епоха, която все по-застрашително напомня за нашата. Той пише стихове на няколко езика, както често в тях заплита гласовете на различни лирически персонажи. От убийствена сатира до философска рефлексия, от състрадание до самоирония, от социален ангажимент до безжалостна изповедност, стиховете му тревожат, разсмиват, принуждават към размисъл. Тази публикация на „Поема за големия затвор“ (1965 г.) е анонс за подготвяното от издателство „Версус“ издание на избрани творби от Стефан Маринов. Хората-птици на Васил Иванов ни се видяха особено подходяща илюстрация на порива към свобода в поемата.
Поема за големия затвор. 1965
