Дисидент във физиката и в политиката, изобретателен и артистичен бунтар, оставил след себе си ярка следа от публични предизвикателства, Стефан Маринов е и поет, който съчетава една съзнателно търсена класична поетика с непонасящо идеологически клишета мислене. „В безмълвната зима“ е писана през 1963 година, когато страхът от ядрен конфликт е в най-острата си фаза. Централно място в поемата заема библейската притча за двете жени, които претендират да са майки на едно и също дете. Истинската майка е онази, която се отказва от детето, за да го съхрани. Детето-човечество обаче е оспорвано между мащехи… Крайната пацифистка позиция на Стефан Маринов, която поставя наравно Христос и Маркс като свои светци, изглежда днес по-скандална отвсякога — и по-необходима отвсякога.
В безмълвната зима. 1963
